В навечерието на пандемията от COVID-19 през 2020 г., с вашата подкрепа осъществихме национално представително проучване на нагласите спрямо психичното здраве и грижата за него. Три години по-късно бихме желали да направим повторно проучване, което да ни помогне да разберем как се е променила нагласата към психичното здраве у нас след годините на изпитания от различен характер. Второто издание на това проучване ще ни позволи да сложим началото на дългосрочно проследяване на нагласите спрямо грижата за пихичното здраве в България и начина, по който те се променят във времето. 

Предходното проучване 

Резултатите обрисуваха интересна картина и може би обобщаващият отговор беше този на въпроса “Ако човек признае, че има психично разстройство, околните ще го отбягват или околните ще му помогнат.” 55% избират взаимопомощ, но немалък дял от 45% са скептични. С отговора на този въпрос запитаните категоризират обществото си, но всъщност отговарят индиректно и за самите себе си. Почти изравнените дялове са обезпокоителен признак. Българите очевидно имат съмнения по отношение на мястото на хората с психични проблеми в обществото.  

Какъв е проблемът?

Пандемията от COVID-19 предизвиква 25% увеличение на разпространението на тревожност и депресия в световен мащаб. През първата година от пандемията от COVID-19 глобалното разпространение на тревожност и депресия се е увеличило с огромните 25%, според научна справка, публикувана днес от Световната здравна организация (СЗО). Кратката информация също така подчертава кой е бил най-засегнат и обобщава ефекта от пандемията върху достъпността на услугите за психично здраве и как това се е променило по време на пандемията. Притесненията относно потенциалните увеличения на психично-здравните състояния вече са накарали 90% от анкетираните държави да включат психично-здравна и психосоциална подкрепа в своите планове за реакция на COVID-19, но остават големи пропуски и опасения. 

В България обаче липсва последователна и целенасочена статистика, касаеща психичното здраве. Липсват политики и стратегии за дългосрочно и устойчиво развитие на психично-здравата грижа, условията в българските психиатрии са нечовешки и унизителни (констатирано ежегодно от доклад на Комисията срещу изтезанията към Съвета на Европа и изминалата година не прави изключение), темата не се разглежда в училищата, липсват програми за превенция, здравната каса покрива малко и ограничени медикаменти, но не и психотерапия или консултация с психолог или психотерапевт, стигмата върху психичното здраве е всеобхватна и се разпростира дори сред лекарите.  

За какво ще послужи изследването?

Резултатите от проучването ще очертаят съществуващите погрешни схващания, митовете и неразбирането, които съпровождат темата за психичното здраве. Ще покажат устойчивите във времето вярвания, които пречат на превенцията и спират хората от търсене на професионална помощ. Ще дадат яснота за разбирането на връзката между психичното здраве и качеството на живот. 

Тази информация ще ни помогне да насочим кампании към разбиване на митовете и ограмотяване. Ще даде възможност на бизнеса да адаптира политики, касаещи психичното здраве на работното място. Ще възбуди обществени дебати, които се надяваме да бъдат взети под внимание от съответните отговорни институции. Ще даде основа за изследователска програма. Ще даде повод за  медийни публикации и информационни материали, дискусии, образователни събития и курсове. 

Кой ще направи проучването?

Държим на експертния подход в изготвяне на въпросите и професионалното събиране и обработка на данните и затова ще работим с една от утвърдените в България агенции за социологически проучвания. 

Кои сме ние? 

“Кожа - платформа за психично здраве” е фондация, чиято предмет на дейност е повишаването на психично-здравната култура чрез кампанийно-информационна дейност.