Те са шестима млади българи - Христо, Калоян, Бойко, Велина, Методи и Милена. Завръщат от Непал пет дни преди опустошителното земетресение от 7,8 по Рихтер да покоси цялата държава на 26 април 2015. Дълбоко и лично развълнувани от трагедията, те направиха бърза и много успешна дарителска кампания в полза на децата на Непал. Платформата.бг беше техният инструмент за събиране на онлайн дарения. Разговаряме с Бойко Благоев как и защо успяха.

Вашата финансова цел беше 5000 лева, събрахте почти 10 000. От тях 3 335 лева бяха дарени през Платформата. Защо българите дариха за далечния Непал?

Оказа се, че страшно много българи са пътували в Хималаите и имаха личен досег с Непал. Точно този личен елемент беше ключов - самите ние отчетохме, че ако не бяхме пътували толкова скоро до това място, вероятно щеше да ни се стори като поредната трагедия някъде далеч по света. Нашата лична история всъщност беше и начинът да запалим хората около нас за каузата. Голяма част от дарителите бяха от нашето близко обкръжение. Въпреки това обаче, се включиха и напълно непознати за нас хора.

Как събирахте даренията? Кой от начините проработи най-добре?

Искахме да дадем максимално много възможности за дарение, за да бъде удобно за хората и да използваме докрай потенциала на каузата и усилията, които вложихме. Всичко това обаче означаваше доста допълнителна работа. Изскочиха редица предизвикателства. Трябваше да намерим бързо достатъчно голямо място за откриването на изложбата (благодарим, НДК!) и да изчистим въпроса с даренията на място (благодарим, Фондация Три!) Дълго търсихме и подходяща платформа за онлайн дарения (благодарим, Платформата.бг!). Доста хора пък поискаха да оставят пари на място, затова в движение решихме да оставим кутия в близост до изложбата (тук трябва да благодарим на ресторант Рубаят! които единствени се отзоваха). Също така в движение решихме, че ще е грехота оригиналните платна да събират прах в някое мазе и организирахме един импровизиран търг (благодарим, Бетахаус!).

Онлайн дарителството е относително най-ново и непознато в България? Какви са впечатленията ти? Какви хора го избраха?

Видяхме двете крайности. За една група хора това е нещо съвсем нормално - тези хора пазаруват онлайн, плащат сметките си, имат онлайн банкиране и извършват куп други операции онлайн. За тях беше лесно да се ориентират и не са имали притеснения. Много хора от чужбина искат да имат лесен начин да подкрепят онлайн каузи. По-голямата част от българите тук обаче като че ли са скептични към подобни системи, а и трудно се оправят със системите за онлайн дарения. Надявам се с времето те да стават нещо все по-обичайно.

Защо избрахте Платформата, при положение че има и други сайтове за краудфъндинг?

Платформата предлагаше всички възможни методи за плащане - искахме да има възможност и хора от чужбина да се включат. Също така Фондация "Помощ за благотворителността в България" (ФПББ) ФПББ) реагираха страшно бързо и бяха изключително отзивчиви при подготовката и реализирането на кампанията.

Какво не предвидихте в кампанията, а трябваше?

Бяхме предвидили да правим изложба от Непал още преди пътуването си, но не бяхме предвидили, че ще има земетресения и сроковете ще са толкова кратки. В крайна сметка се оказа, че изобщо не сме предвидили някои неща. Нямахме цялостно планиране и това ни изигра лоша шега на моменти. Идваха ни страхотни идеи, за които нямахме капацитет, но не искахме да зарежем. В един момент организаторите се изнервихме заради много работа - искаше ни се да стане перфектно и да реализираме всичките си идеи, но същевременно бяхме наясно, че сме шест човека с работи на пълен работен ден и куп други задачки. За щастие, много хора и организации ни помогнаха, а и не се отказваме толкова лесно.

Какво беше решаващо за успеха?

Ключови за успеха на проекта бяха нашата мрежа от контакти и предишният ни опит в организирането и популяризирането на събития. Само като пример - всеки от нас има по над 1000 контакта във Facebook. Поканата за откриването стигна до над 6000 човека, а близо 1500 потвърдиха. Обикновено около 20-25% от хората натиснали going в едно събитие във Facebook идват реално на него. Така и стана - на откриването имаше около 300 човека. Лесно намерихме подходящи партньори за всяка от идеите си, включително медийни партньори. Лесно намерихме и доброволци за откриването, например.

Кой ви помогна?

Трябва да благодарим на всички приятели, които ни подкрепяха морално, помогнаха за разпространението на изложбата и ни търпяха през двата месеца, когато нямахме време за тях. Освен споменатите по-горе организации, трябва да благодарим и на още няколко. Целият този списък показва всъщност мащабите на целия проект, които често оставаха скрити за околните.
Благодарим на печатница Демакс, които предоставиха безвъзмездно 1200 картички, които може да си вземете.
Благодарим на ресторант Гуркха, че ни представя малка част от непалската кухня.
Благодарим на Клуба на пътешественика в България, където успяхме да направим презентация за Непал.
Трябва да благодарим и на УНИЦЕФ и Teach for Nepal, които не са направили нищо за тази изложба, но имат най-важната задача, която и в момента вършат!

Имаш ли впечатления какво е общото между успешните кампании за подкрепа на една идея? Или между неуспешните кампании?

Един от най-често срещаните проблеми в НПО сектора според мен е неспособността на организациите да популяризират успехите си. Има страшно много невероятни каузи и проекти, но те достигат до много малък кръг хора. Необходимо е повече организации да осъзнаят нуждата от PR, реклама и маркетинг и да положат целенасочени усилия да подобрят работата си в тези сфери. Опитът ми в НПО сектора показва, че когато повече хора научат за добрата ти работа, това има лавинообразен ефект и носи изключително много ползи - признание, нови партньори, нови проекти, нови хора и т.н.

Какво би посъветвал други хора, които се опитват да събират пари за добри каузи?

Бих ги посъветвал да планират добре работата си предварително. Времето и ресурсите, с които разполагат, вероятно ще са ограничени, така че да си поставят приоритети. Също така искам да им кажа да не се отказват, въпреки негативните мнения или спънките по пътя. Крайният резултат винаги си заслужава.

Снимката е от архива на експедицията. Част от групата на връх Гокио (5357 м.), в далечината се вижда Еверест.

Въпросите зададе Камелия А. Станчева