Мария дойде при нас за юридическа консултация. Беше станала майка преди по-малко от година и беше жертва на насилие. Съпругът и я заплашваше, че всеки един момент може вземе правата над детето им, както й че ще отнеме живота й, ако реши да си тръгне от него. Всеки ден й говорел как няма дом и финансова възможност и че е негова завинаги. Още в първите минути от срещата ни усетих страха в гласа й и отчаянието, което я беше стиснало за гърлото. Разказа, че често й крещи, обижда и й вменява чувството, че е лоша майка и не става за нищо. Нямаше подкрепа от семейството си, а по-лошото беше, че всички около нея я убеждаваха, че си въобразява че той е опасен и не съществува реална опасност за нея и детето й. Ужасът в очите й беше огромен. Каза, че няма пари, но иска да заведе дела по Закона за защита от домашно насилие и Семейният кодекс. Беше готова на всичко, за да спаси себе си и детето си. И след две седмици след нашата среща избяга, напусна „дома на страха“ заедно с детето си. Добри хора й подадоха ръка и ги приютиха, но не заведе дело, защото нямаше възможност.

Невена дойде с видими белези по лицето си. Носеше и съдебномедицинско свидетелство за лека телесна повреда. През първите десет минути не спря да плаче. Плачеше за себе си, за нероденото си дете и за това, че смелото момиче бе станало жертва на насилие. Беше в 7 месец от бременността си, втора за нея. Вкъщи я чакаше едно изплашено момиченце, което бе ставало свидетел на всекидневната й битка с насилника й. Бързаше и искаше да разкаже всичко. Не знаеше какво да прави и къде да отиде, родителите й живееха далече и не подозираха какво се случваше с дъщеря им. В един момент по време на консултацията се усмихна и каза „Сега ме удря по-малко, защото съм бременна. Това поне е положителното, но няма да се промени“. Искаше да спаси и себе си и децата си, но нямаше финансовата възможност да заведе дело. Не се обади, не вдигна и телефона си повече.

Клара имаше едно дете от първият си брак, в който насилието бе техен вечен неканен гостенин. След тежка връзка беше срещнала мъжа на мечтите си, но приказката се беше превърнала в кошмар. По време на пандемията бе останала без работа, а родителите й бяха пенсионери и нямаха възможност да й помагат. Вследствие на всекидневните скандали детето й беше придобило тикове и не общуваше с никого. Беше изплашена и на ръба на силите си. Търсеше помощ и искаше да заведе дело срещу насилника си, за да не ги доближава. Но нямаше финансова възможност за една толкова тежка битка.

Мария, Невена и Клара са само част от момичетата, които всекидневно се возят на влакчето на ужасите, седнали до домашното насилие. Всяка една от тях е мечтала за живот, който се е превърнал в кошмар от който не можеш да се събудиш. Често финансовата невъзможност спира момичета и жени като тях да заведат дела по Закона за защита от домашно насилие и Семейния кодекс. Несигурността ги спира, за да се измъкнат от капана на унижението и страха.

За много жени 8 март са цветя, романтична вечеря, желан парфюм или дори екзотична почивка. За жените жертви на насилие 8 март не съществува в празничния смисъл на думата. Това е просто ден, който отминава в който няма „Обичам те“, а обиди, сълзи или шамар.

Ние, заедно с вас, искаме да бъдем добрите орисници на тези жени и бихме искали да има дадем шанс за по-добър живот за тях и децата им и за свят, в който 8 март не е само цифра от календара. Чрез кампанията искаме вашата подкрепа, за да осигурим юридическа защита и процесуално представителство на 6 жени по Закона за защита от домашното насилие и Семейният кодекс. Нека им помогнем да си тръгнат и да затворят вратата на насилието завинаги!

Фондация "Аме" е включена в традиционната 8-мартенска кампания на фондация BCause в подкрепа на организации, които помагат на жени и деца, преживели домашно насилие.